Психолог, психотерапевт и психиатър
В последните години все повече хора търсят помощ при емоционални или психични затруднения. Това е положителна тенденция, защото показва, че грижата за психичното здраве вече се приема като част от общата грижа за себе си. Въпреки това често възниква объркване относно разликите между психолог, психотерапевт и психиатър. Макар трите професии да работят в една посока – подкрепа на човека – техните роли и подходи са различни.
Психологът е специалист с висше образование по психология. Той е обучен да изследва, разбира и анализира човешкото поведение, мислене и емоции. Психологичното консултиране е краткосрочно, с продължителност от няколко сесии до 6 месеца. Обичайно то е ориентирано към подпомагане на хора, имащи конкретни ситуативни житейски проблеми (поведенчески, емоционални, клинични и др.), които може да са свързани със силно напрежение, стрес, загуба или болка.
С помощта на психолога се обсъждат споделените от клиента преживявания. Работи се върху разбирането и осмислянето на емоциите, като клиентът може да види по-ясно вътрешните си процеси и може да вземе конкретно решение, ако търси такова, или да намери допълнителни възможности и гледни точки. Важно е да се отбележи, че при психологическото консултиране не се постига осъзнатост за дълбинните вътрешни конфликти, личностна промяна и зрялост.
В психологичното консултиране се използват разговорни подходи, тестови методики, съветване, менторство, психообучение, съвместно търсене на нови решения, планиране на важни за клиента събития и т.н. Работи се с присъщите за клиента стратегии и ресурси, с оглед разгръщането на потенциала му за справяне. Психологичното консултиране не предполага продължителна във времето дълбинна лична психотерапия и личностно развитие.
Психотерапевтът който е официално сертифициран с правоспособност да практикува в определена психотерапевтична школа. Психотерапията в голяма степен се основава на терапевтичната връзка между психотерапевт и клиент. Психотерапията се гради върху дългосрочност и регулярност на отношенията между клиент и психотерапевт и взаимна ангажираност в процеса.
Психотерапията предполага задълбочена работа, засягаща различни нива и аспекти на личността и създаваща възможност за тяхното осъзнаване, осмисляне и промяна, което води към вътрешна интегрираност. Осветляват се и се преработват различни модели на поведение, защитни механизми, негативни вярвания, дисфункционални начини за общуване и свързване, травматични преживявания, загуби, зависимости, физическо или емоционално насилие, автоагресия и т.н. Психотерапията е насочена към подпомагане на индивида, двойката или групата в процесите на цялостно личностно израстване и развитие. Психотерапията се ангажира с повтарящите се или хронични състояния и страдания.
Трябва да имаме предвид, че психотерапевт може да предложи и психологично консултиране, но психолог, който не е обучен в определена психотерапевтична школа, няма професионална подготовка да предложи психотерапия.
Психиатърът, от своя страна, е лекар със специализация по психиатрия. Той има медицинско образование и е компетентен да поставя психиатрични диагнози и да предписва медикаментозно лечение. Психиатърът може да работи самостоятелно или съвместно с психолог или психотерапевт, като в такъв случай се комбинира медикаментозна и психотерапевтична подкрепа.
Често хората се обръщат първо към психолог или психотерапевт, когато усещат напрежение, тревожност, объркване или желание за промяна, но нямат нужда от медикаментозно лечение. В случаите, когато има подозрение за по-сериозно психично разстройство (например тежка депресия, психотични епизоди или биполярно разстройство), подходящо е включването на психиатър в процеса.
Трите професии не се изключват взаимно – напротив, често си сътрудничат. Психиатърът се грижи за биологичните аспекти на психичното здраве, психотерапевтът – за емоционалните и личностните процеси, а психологът – за разбирането, оценката и подпомагането на адаптацията и развитието.
*в текста са използвани части от наръчника „Какво е важно да знаем за психотерапията“, създаден от Работна група към Комисията по етика на БАП, 2022 г.